Детската литература като ключ към екологичното възпитание и климатичната отговорност

Темите за климатичните промени и опазването на природата трябва да присъстват в детската литература, за да може децата да научат повече за света около тях, да го обикнат и ценят, настояват специалисти. Това коментираха пред БТА председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев и социалният и културен антрополог Елица Капушева. Те подчертават, че от ранна възраст младите читатели трябва да формират отговорно отношение към планетата, да разбират какво я застрашава и как хората могат да помогнат.

Детските книги като средство за екологично възпитание

Проф. Христо Пимпирев сподели, че е съавтор на две детски книжки от поредицата „Антарктида - бяла приказка“ – „Историята на пингвина Гошо“ и „Приключенията на тюлена Софи“. Тези произведения са вдъхновени от научните експедиции на ледения континент и разказват за местните обитатели с цел да запознаят децата с живота в Антарктида. Герои като ранения пингвин Гошо и майката тюлен Софи, разделена от своя малък заради опасност, оживяват в историите, които представят природата и климатичните условия по достъпен начин.

„Историята на Гошо е реална и е преживяна от мен и колегите преди 20 години“, посочи проф. Пимпирев. Съавтор на книгите е Екатерина Виткова, а вече публикуваните книги са на българския книжен пазар.

Чрез тези детски приказки децата биват провокирани да използват въображението си, да разберат каква е Антарктида и че България има важен принос в изучаването на околната среда чрез антарктическата си база и научноизследователския си кораб, добави ученият. Той разказа, че среща с ученик, който е разпознал неговия образ и е поискал автограф, го е окуражила, че младите могат да се откъснат от виртуалния свят и да се насочат към природата. Проф. Пимпирев призова децата да прекарват повече време на открито, в горите и парковете, където да изучават животните и природата — да се „гмурнат в дълбините на океаните“ и да изследват земята.

Климатичните промени и ролята на детската литература

Според проф. Пимпирев климатичните промени се проявяват чрез необичайни метеорологични явления, които виждаме ежедневно, но решаването им зависи от действията на всеки човек. По тази причина е важно чрез детските книги да се формира визия у подрастващите за опазване на природата и противодействие на екологичните заплахи.

Подобна позиция изрази и социалният антрополог Елица Капушева, която изучава как хората възприемат климатичната криза. Тя посочи, че запознаването на децата с този проблем още в ранна възраст е от особена важност и детската литература е именно подходящият канал за това. При поднасяне на информация на разбираем и любопитен език децата по-лесно ще осмислят темите за природата и климатичните промени и ще могат да реагират адекватно на тях.

Капушева даде примери с две актуални книги на Хана Голд — „Изгубеният кит“ и „Последната мечка“, които успешно представят екологични теми за деца и юноши. Тя поясни, че освен научнопопулярните енциклопедии, повече детска литература с художествени елементи би развила задълбочена информираност у младите читатели и би съдействала за дискусии и обяснения около екологичните проблеми.

В България вече съществуват ежедневни практики за опазване на природата, но според Капушева са необходими по-сериозни мерки, за да се справим с екологичните предизвикателства.

Растящ интерес към екологичната литература

От 2019 г. се наблюдава увеличение в издаването на книги за деца и юноши, които не са само научнопопулярни енциклопедии, а включват и художествени елементи, допълни Капушева. Тя припомни ученическите протести в защита на природата, вдъхновени от инициативите на шведската екоактивистка Грета Тунберг.

Изгражда се и жанрът „климатична фантастика“ (cli-fi) – литературен стил, който съчетава факти с емоционални разкази за климатичната криза. Капушева посочи като пример книга на Ким Стенли Робинсън, посветена на Парижкото климатично споразумение, отбелязвайки, че този жанр е ефективен инструмент за осмисляне и съпреживяване на климатичните проблеми.

Надежда за бъдеще с осъзнати млади читатели

И двамата експерти – проф. Пимпирев и Елица Капушева, изразиха надежда, че все повече деца ще проявят любопитство към книги, които разказват за Земята и нейните ценни богатства. Те смятат, че чрез литературата младите поколения могат да бъдат по-добре подготвени да се грижат за планетата и да действат отговорно за опазването ѝ.