Д-р Николай Брънзалов: България продължава да страда от сериозен недостиг на медицински кадри

България продължава да изпитва сериозен недостиг на здравни кадри и въпреки това не преодолява основните проблеми със системата на здравеопазване. Това заяви д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз, по време на 12-ия фармафорум, организиран от списание „Мениджър“. Според него липсва адекватно политическо решение и правилно финансиране, което да отговори на нуждите на медицинските специалисти и пациентите.

Заплахата от изтичане на медицински кадри и демографските проблеми в системата

Д-р Брънзалов подчерта, че трудът на медиците у нас не получава необходимото признание и оценка. Той припомни за изготвената от икономисти по поръчка на Българския лекарски съюз методика за остойностяване на лекарския труд, която обаче не е внедрена ефективно. „Дипломираните лекари изразяват желание да останат в България, но ако усилията им не бъдат признати с адекватно заплащане, те ще потърсят работа в чужбина“, допълни той.

Проблемите с кадрите са особено остри в някои региони на страната. Например, в област Перник има само девет анестезиолози на възраст над 61 години и само един инфекционист. В област Силистра броят на педиатрите е едва 29, всички над 51 години. Освен това един съдебен лекар обслужва няколко болници, което затруднява качественото провеждане на съдебно-медицинска експертиза.

„Броят на лекарите и медицинските сестри е недостатъчен, но ако днес набавим кадрите с вълшебна пръчка, с какво ще им плащаме?“, попита риторично д-р Брънзалов. Той припомни и наскоро проведените протести на млади лекари и медицински сестри, които настояват за по-добро възнаграждение. Според него недостигът на медицински сестри е проблем на цялата система, тъй като в някои големи болници половината от щатните места остават незаети.

„Колкото и технологиите да напредват, трябва всеки пациент да има личен отговорник за своята диагностика и лечение“, подчерта председателят на БЛС.

Ролята на дигитализацията в здравеопазването

Мира Ганова, директор на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, коментира, че дигитализацията е важен инструмент, но ефективността ѝ зависи от правилното проектиране на процесите. Тя посочи, че технологиите не могат да заместят лекарите, но биха могли значимо да облекчат системата и да я направят по-достъпна, например чрез телемедицина, която да обслужва хора в отдалечени области.

Ганова отбеляза, че България инвестира малко средства в здравеопазването като процент от брутния вътрешен продукт. Предвид застаряващото население и увеличаващия се брой на заболявания, страната няма възможност да отделя значителни ресурси за болнично лечение, което е скъпо. Затова според нея е критично да се инвестира в профилактика, превенция, повишаване на здравната култура и развитието на извънболничната помощ.

Необходимостта от системни решения и адекватно финансиране

По време на форума беше изтъкнато, че настоящите усилия и промени в здравеопазването у нас са на практика „козметични“ и не решават коренните проблеми. Спешно е нужно точно политическо решение, което да осигури стабилно финансиране и да подобри условията на труд на здравните специалисти, като същевременно гарантира качествено здравеопазване за населението.

Участниците в дискусиите призоваха за по-голямо внимание към медицинските кадри и за инвестиции в модерни технологии, които да повишат ефективността на системата без да компрометират личния контакт между лекар и пациент.