Д-р Цветеслава Гълъбова настоява за 25-годишна национална стратегия за семейството

Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова подчерта необходимостта от създаването на национална стратегия за семейството с активен период от минимум 25 години, която да оздрави основната социална единица в България. Това становище тя изрази по време на професионална дискусия, част от Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна. Темата на събитието бе психичното здраве на българското общество.

Липса на дългосрочна стратегия за семейството

В България съществуват около 400 стратегически документа, включително за младежите, спорта, психичното здраве и борбата с наркоманиите, но няма такъв, посветен на семейството. Според д-р Гълъбова създаването на дългосрочна стратегия е от ключово значение, тъй като здравата личност расте в здрава семейна среда.

„Това е обсъждано в широк кръг, включително с представители на властта, но към момента никой не работи по подобна инициатива“, обясни тя. По думите ѝ подобен документ може да бъде предложен от неправителствения сектор, но реалната му реализация трябва да се движи на най-високо политическо ниво. Стратегиите се утвърждават с постановления на Министерския съвет, което гарантира устойчивост в изпълнението им в дългосрочен период от поне 10 до 20 години.

Възпитание в ценности като ключ към психичното здраве

Д-р Гълъбова посочи, че макар децата да не могат да бъдат научени на любов, те трябва да бъдат възпитавани в ценности като здраве, любов и приятелство, които са много по-важни от материалните блага. Тя отбеляза, че няколко поколения в България са израснали с убеждението, че материалното богатство е най-важното условие за социален успех и самочувствие, а медиите допринасят за затвърждаването на това вярване.

„Ние много разчитаме на институциите и очакваме някой друг да свърши тази работа вместо нас, но е необходимо да започнем сами вкъщи. Ако не го направим, ще отгледаме „дървета без корени“, каза още специалистката.

Тя подкрепи идеята за въвеждане на учебен предмет „Религии и ценности“, който вече се разглежда в рамките на модерното здравно образование, обявено от Министерството на образованието. По нейни думи училищата имат възпитателна роля, но нищо не може да замени базовата функция на семейството в тази посока.

Обществена отговорност и реална оценка на ситуацията

Д-р Гълъбова критикува прехода в възпитанието на поколенията от по-стриктно макаренковско към либерално, което според нея доведе до „осиротяване“ на ценностната система. В съвременното българско общество тя наблюдава засилено чувство за права слабо свързано с осъзнаване на отговорностите и необходимостта първо да се анализира състоянието преди налагане на оценки и етикети.

Тя също отбеляза, че не бива да се употребяват крайни определения като „убийци“ за полицаи или лекари. „Всеки, който има проблем, накрая се обръща именно към тях“, посочи психиатърката.

Значението на стабилна семейна среда за бъдещето на обществото

Дългосрочната стратегия за семейството би осигурила устойчива рамка за възпитание и подкрепа на следващите поколения, което е от съществено значение за психичното здраве на нацията. Без стабилна и здравословна семейна основа, според д-р Гълъбова, обществото се изправя пред рискове от социално разпадане и кризи на личностното развитие.