Бойко Василев акцентира върху адаптация на посланията по въпроса за Северна Македония

Журналистът Бойко Василев изрази мнението си относно отношенията между България и Република Северна Македония, подчертавайки необходимостта България да адаптира своето послание според аудиторията, към която говори. Това той направи по време на лекцията „София, Скопие и Брюксел в лодката, като не се забравя и Белград“, провела се в рамките на лектория „Македония“ на Македонския научен институт в София.

Различни публики, различни послания

По думите на Василев, България трябва да преценява внимателно към кого се обръща при обясненията на своята позиция. Той обособи няколко ключови аудитории в контекста на европейската политика:

• Първата включва Германия и държави, свързани с нея, където темата за историята е нежелана и трудно разбираема. Там важно е да се акцентира на нарушенията на права.
• Втората група обхваща Франция, Испания и държавите около френския блок, които не само са готови да чуят исторически разказ, но и разбират съществуването на проблем, както се е видяло при френското предложение, базирано на експертни анализи.
• Третата публика са страните от бивша Югославия, както и Словения и Хърватия, членки на ЕС.
• Четвъртата група са мисиите на Чехия и Словакия, които имат влияние сред славянските държави.

Василев подчерта, че няма смисъл да се спорят исторически детайли с хора, които не са запознати с историята, като например собствеността върху личности като Гоце Делчев. Вместо това трябва да се обясни политическият проблем между София и Скопие.

История на протегнатата ръка и сегашните предизвикателства

Журналистът посочи, че България отдавна е подавала ръка на Северна Македония, като първа е признала държавността ѝ. Въпреки това, с изключение на ранния период на правителствата на Заев и Люпчо Георгиевски, тази ръка често е била отхвърляна или отклонявана с аргумента „Не е сега моментът“.

Последният такъв знак беше българската подкрепа за Преспанското споразумение. Василев изтъкна, че ако България бе подходила прецизно и прагматично, а не емоционално с „братски“ отношения, този проблем можеше да се реши съвместно с Гърция, която е член на ЕС и НАТО.

„Ние подадохме ръка, за да може нашите братя да продължат напред“, добави той.

Пътища към сближаване и реалности

Според Василев времето за интеграция в ЕС изисква първо вътрешни промени и дебати в Северна Македония. Той посочи, че обществото там трябва да бъде убедено да уважи България поне толкова, колкото България е проявявала към Скопие.

Журналистът също така отбеляза две често срещани заблуди в двата града: в Скопие вярват, че могат да променят преговорната рамка чрез героични усилия и България ще се откаже, което е невъзможно. В София някои смятат, че проблемът е решен и Брюксел ще защити България независимо от обстоятелствата, но това е илюзия, според него.

Василев заяви категорично, че въпросът остава изцяло в българските ръце: „Ако България се откаже от условието българите да бъдат споменати в Конституцията на Северна Македония, дипломатически ще се намери начин това да бъде преодоляно и преговорите да продължат.“

Подкрепа от Народното събрание

Лекцията беше посетена и от председателя на Народното събрание Наталия Киселова, която потвърди българската позиция за разширяване на Европейския съюз. Тя заяви: „Поддържаме тезата решенията за разширяването на ЕС да се вземат с единодушие“.