Българите винят институциите за проблема с нелегалните домове за възрастни

Близо 80% от българите посочват ресорните институции като основно отговорни за проблемите с нелегалните домове за възрастни хора, показва бърз независим телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“. Изследването разкрива и нагласите по отношение на грижите за възрастните хора у нас.

Отговорността за казуса с нелегалните домове

Според резултатите от проучването, 79,4% от анкетираните смятат, че основната вина за казуса с нелегалните домове за възрастни носат контролиращите институции. След тях с по-сериозна вина са посочени собствениците и управителите на такива домове – 64,7%. На трето място с изравнена отговорност се нареждат законодателите (40,9%) и близките на възрастните хора (40,4%).

По-малък, но все пак значим дял от вината се отнася към тези, които са ходили знаели за нарушения, но не са сигнализирали – 35,7%, както и към служителите в домове за възрастни – 29,4%. Самите възрастни хора, които са се съгласили да бъдат настанени в такива домове, са посочени като виновни само от 3,5% от анкетираните.

Респондентите са имали възможност да избират повече от един отговор, което показва сложността и разпиляността на отговорностите около този проблем.

Познаване на проблема и обществените нагласи към грижата за възрастните

Въпреки опитите някои да изключат влиянието на медийните публикации, близо 40% от участниците в сондажа са чували за случаи на лошо отношение към възрастни хора в домове за настаняване. Това засяга почти две пети от обществото и е индикатор за обществената осъзнатост за проблема, макар и да не достига мнозинство.

От съдържанието на проучването става ясно, че мнозинството от българите подкрепя идеята за домашни грижи. На въпроса кое е по-добре според тях, ако възрастен човек има нужда от помощ, 69,4% отговарят, че е по-добре той да остане вкъщи, въпреки възможните трудности. Само 22,8% предпочитат специализирано заведение, дори и това да затрудни връзката с дома.

Интересни са различията по възрастови групи. Над три четвърти от хората на възраст над 70 години изразяват мнение, че грижата вкъщи е най-доброто решение. В същото време под половината от най-младите споделят тази позиция.

Нагласите при лични ситуации и перспективи

Експериментален въпрос в анкетата задълбочава гледната точка на българите: „Ако Вие лично изпаднете в ситуация, в която не можете да се грижите за себе си, кое от следните е по-близо до Вашата нагласа?“

• 64,1% отговорят, че биха желали да останат у дома, вместо да бъдат настанени в специализирано заведение;
• 29,5% не държат да останат вкъщи и приемат варианта за специализирана грижа;
• Останалите се колебаят или не могат да дадат категоричен отговор.

Тук също напредваме към по-детайлно разбиране на нагласите, като се отчита, че перспективата за остаряване и конкретните житейски обстоятелства могат да влияят на отговорите. Например при младите почти три четвърти биха приели специализирано заведение като опция, докато при най-възрастните тази част е под 10%.

Социолозите от „Мяра“ подчертават, че темата е изключително деликатна и вероятно е възможно да са повлияни от социално желателни отговори, което трябва да се има предвид при тълкуване на данните.

Обществените нагласи към грижите за възрастните хора

Общо взето, проучването показва ясно обществената загриженост и сложността на проблема с нелегалните домове за възрастни. В същото време подчертава силната склонност на българите към поддържане на възрастните близки у дома, когато това е възможно.
Тези данни предоставят важна информация за държавните институции и неправителствените организации, ангажирани с подобряване на условията и контрола в институциите за възрастни хора, както и за обществения дебат по темата.