България отбелязва успехи след пълноправното си членство в Шенген
Премахването на граничния контрол доведе до спад на миграционния натиск и растеж в икономиката
На 1 януари 2026 г. България отбелязва първата година от пълноправното си членство в Шенгенското пространство, след като на 12 декември 2024 г. Съветът на Европейския съюз взе решение за премахване на проверките по сухопътните шенгенски граници на България и Румъния. Този дългоочакван момент бележи края на продължаващия от 2010 г. процес, в който двете страни очакват присъединяването си към Шенген, въпреки многократните призиви на Европейската комисия и Европейския парламент.
Пътят към Шенген и първите резултати
От 31 март 2024 г. България и Румъния започнаха да прилагат изцяло достиженията на шенгенското право, като контролът по вътрешните въздушни и морски граници беше премахнат. Това беше възможно благодарение на решението, гласувано по време на Испанското председателство на Съвета на ЕС на 30 декември 2023 г. Официалното пълноправно членство на България в Шенген започна от 1 януари 2025 г.
Въпреки първоначалните притеснения за увеличаване на миграционния натиск след премахването на граничния контрол, реалността показа обратното. Главен комисар Антон Златанов, директор на „Гранична полиция“, сподели на 22 декември, че през 2025 г. мигрантският натиск е намалял с 70%. Освен това е регистриран значителен ръст на разкритите престъпления, свързани с контрабанда, както и рекорден брой разбити престъпни групи, ангажирани с трафик на мигранти. Главен комисар Златанов изказа благодарност към служителите на дирекцията, като подчерта, че тяхната работа е ключова за икономическия просперитет на страната.
Национален механизъм за координация и контрол
През октомври 2025 г. Министерският съвет одобри създаването на Национален механизъм за координация и контрол върху прилагането на шенгенското право в България. Целта на този механизъм е да осъществява постоянен мониторинг върху правилността и ефективността на прилаганите шенгенски правила в страната.
В механизма ще участват висши представители от всички институции, отговорни за прилагането на шенгенските стандарти, като той ще бъде ръководен от национален координатор – заместник-министър на вътрешните работи, отговарящ за въпросите на ЕС. Работата му ще бъде подпомагана от шест тематични групи, оглавявани от съответни структури на Министерството на вътрешните работи и други ведомства. Основни задачи на механизма са решаването на координационни въпроси, предприемането на последващи мерки на база препоръки от оценки по Шенген и укрепване на административния капацитет на страната за ефективно участие в шенгенското сътрудничество.
Влиянието на Шенген върху България
Министърът на вътрешните работи, Даниел Митов, заяви, че България скоро ще премине през първата си периодична оценка по Шенген като пълноправен член, като очаква положителни резултати, които да демонстрират отличната подготовка на служителите. Според Митов, членството в Шенгенско пространство допринася значително за икономическото развитие на страната, особено в транспортния сектор и туризма.
Той отбеляза, че улесняването на преноса на стоки и популяризирането на България като туристическа дестинация са сред основните ползи от присъединяването към Шенген. Министърът посочи, че тези позитивни ефекти ще се засилват с времето и ще имат дългосрочно влияние върху развитието на страната.
Чрез усъвършенстването на координацията и контрола при прилагането на шенгенското законодателство, България затвърждава своето място като интегриран и активен член на шенгенската общност.
