Атанас Запрянов: България ще увеличава военните разходи постепенно и стабилно

Военният министър на България Атанас Запрянов обяви, че увеличението на военните разходи ще се извърши постепенно и няма да навреди на икономическия растеж на страната. Това той заяви след срещата на върха на НАТО в Хага, където лидерите на алианса приеха декларация за повишаване на разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2035 година.

НАТО и бъдещите военни разходи

Запрянов подчерта, че повишаването на военните бюджети трябва да бъде съпроводено от икономически растеж, защото само увеличение на военните средства без съответен икономически тласък няма да донесе ефект. „Финансовата стабилност в страната ще остане, правителствената програма ще бъде изпълнена така, както е приета“, обясни министърът.

Той допълни, че европейските инструменти ще осигурят допълнителни средства за модернизацията на отбраната. „Това са благоприятни условия ние сега да можем да подготвим нашето искане към Европейската комисия за минимални и максимални разходи по инструмента за сигурност на Европа и след това да изготвим национален план“, добави Запрянов.

Министърът определи срещата на НАТО в Хага като „историческа“, тъй като на нея бе потвърдена ролята на член 5 от договора на алианса, а също така бе прието увеличаване на военните разходи до 5% от БВП, като 3,5% от тях ще бъдат за военни способности, а останалите за устойчивост, мобилност и инфраструктура.

Планове за българската отбрана и индустрия

Запрянов съобщи, че България планира стратегически преглед на въоръжените си сили, за да подготви национални планове за постигане на зададеното увеличение на отбранителните способности. „България се оказа в благоприятно положение с приетата от Народното събрание програма за инвестиции в отбраната до 2032 година“, посочи министърът.

Той обърна внимание и на европейските инвестиции, които възлизат на 150 милиарда евро за отбранителни способности и индустрии, плюс още 650 милиарда евро за развой и индустриално развитие. Според него това е ключово за модернизацията на българската армия и отбранителната индустрия.

Министърът акцентира върху планираното производство на военна техника в страната. „Страйкърите ще бъдат сглобявани в България, борим се бойните припаси също да бъдат произведени тук“, каза той и допълни, че разходите за отбрана ще се възприемат също като инвестиции в икономиката.

Образование, кадрово попълване и модернизация

Атанас Запрянов отбеляза, че след повишаването на заплатите в армията се наблюдава увеличение в броя на кандидатите за военна служба. Той изрази надежда военните училища да приемат всичките си кандидати за офицери и курсанти. По думите му социалните придобивки и кариерното развитие остават важни фактори за привличане на военнослужещи.

Министърът посочи, че пилотите за новите самолети Ф-16 се обучават в Съединените щати. „Вече имаме пет подготвени пилоти, очакваме още трима да завършат обучението си“, уточни той. Вторият доставен изтребител вече е в България и се извършва техническо приемане. По план следващите четири ще пристигнат до края на септември, а последните два – до края на годината.

Иновации и индустриално партньорство

Министърът заяви, че правителството създава национален център за иновации с цел подпомагане на фирмите в разработката на нови технологични решения за отбраната. „Предстои координация на дейностите на българските предприятия за създаване на български технологични продукти, които да използват както въоръжените ни сили, така и съюзниците“, каза Запрянов.

Той подчерта необходимостта от интеграция на оръжейните индустрии на страните-членки на НАТО и Европейския съюз, за да се създаде по-широк общ европейски отбранителен пазар.

Кадрови предизвикателства

По отношение на окомплектоването на армията министърът обясни, че в момента бюджетът ограничава възможностите за наемане на повече военнослужещи, въпреки интереса на кандидатите. „Ако разходите за личен състав нараснат през следващата година, за 2-3 години можем да попълним до 90% от въоръжените сили“, коментира той.

Военният министър завърши с мнение, че комплексният подход към модернизацията и развитието на отбранителните способности е ключов по всички направления, особено като се има предвид актуалната геополитическа обстановка и технологичните предизвикателства, пред които са изправени европейските страни и НАТО.