29 май: Изложба проследява влиянието на Китай и Япония върху българското изкуство

Днес, 29 май, Софийската градска художествена галерия (СГХГ) открива изложба, която проследява влиянието на изкуството на Китай и Япония върху българските художници до края на XX век. Куратор на експозицията е Красимир Илиев.

Проникването на далечния Изток в българската култура

Изложбата представя развитието на познанията за китайското и японското изкуство в българските земи. Началото е поставено от печатни издания на български език, разпространявани в столицата на Османската империя. Влиянието на далечнозападните течения, като импресионизма, пристига на Балканите чрез изкуството на западноевропейските автори и се отразява върху творчеството на български художници, сред които се откроява Никола Петров.

Сецесионът внася модни тенденции, а след Първата световна война се проявява дух на преходност, който вълнува умове през 20-те години, но постепенно отшумява през следващото десетилетие. Творчеството на Иван Милев, който носи в себе си дълбока връзка с далекоизточната естетика, илюстрира този процес ярко. Постепенно усилията на преводачите като Никола Джеров и интерпретаторите като Николай Райнов увеличават разбирането за поетиката на двете държави.

В началото на миналия век се появява описателната фраза, че „българите са японците на Балканите“, която обаче е премахната след деветосептемврийския преврат.

Отворени културни мостове и политически предизвикателства

Признанието на Китайската народна република от България довежда до издаване на книги с преводи от руски език, тъй като в страната все още липсват достатъчни познания за йероглифите. Периодично се организират и изложби с пропаганден характер. През 50-те години български художници като Стоян Венев и Дечко Узунов пътуват до Китай и се връщат с множество впечатления, скици и творби, подарени им от китайските им колеги. Следващото поколение – Марин Върбанов, Мирчо Якобов и Владимир Овчаров – се обучава в пекинските академии, овладявайки техниката на туша и движението на четката.

През 1963 г. в София гостуват японски революционно настроени графици с изложба, а същата година обтегнатите отношения между Китай и Съветския съюз намалят близостта между Китай и България. В този момент японската култура започва да запълва празнотата, продължавайки това влияние до 1985 г., когато контактите с Китай отново се активизират с изложба на китайска класическа живопис в Националния исторически музей.

Разцветът на далечнозападното изкуство в България през късния XX век

През 80-те години се наблюдава значително нарастване на преводите на книги от японски и китайски езици. Държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се обогатяват с укийо-е произведения, а в град Варна стартира биенале на графиката, където японските участници печелят награди.

От началото на 90-те се провеждат ежегодни „Дни на японската култура“, които стават важна платформа за представяне на различни изкуства. В Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство се организират серии от изложби, включително и с участия на частни колекции на китайско изкуство.

Последните години на века се характеризират с двупосочни културни обменни контакти, чести гостувания на български художници в Япония и множество самостоятелни изложби. Сред най-активните са Стоян Цанев, който има най-много самостоятелни експозиции, последван от Захари Каменов.

Влиянието на изкуството от Китай и Япония върху България – наследство и перспективи

Изложбата в Софийската градска художествена галерия предлага детайлна картина на културните и художествени връзки на България с Китай и Япония. Тя отразява не само творческите търсения на българските художници, но и политическите и исторически обрати, оказали влияние върху приемането и развитието на източноазиатското изкуство у нас.

Този проект осигурява възможност за осмисляне на значението на далечния Изток за българските творци и за културната история на страната, както и за продължаване на диалога между културите.