150 години от рождението на поета и драматурга Кирил Христов

На 29 юни 2025 г. се навършват 150 години от рождението на поета, писателя и драматурга Кирил Христов, чиято богата творческа и житейска биография оставя значима следа в българската литература и култура. Роден в Стара Загора през 1875 г., той се отличава със своята многостранна дарба и творчески принос, включително в жанрове като лирика, драма и сатирична поезия.

Житейски изпитания и образователен път

Кирил Христов израства в тежки обстоятелства – баща му, богат търговец, е убит по време на Руско-турската война през 1877 г., а майка му умира от тифус скоро след завръщането на семейството в Стара Загора. Грижите за сирака поемат баба му и двама вуйчовци с видни обществени позиции. В началните училищни години в Стара Загора младият Христов развива интерес към литературното наследство на българските класици – Христо Ботев, Иван Вазов, Захари Стоянов и Любен Каравелов.

След преминаване през различни градове в България, където семейството се мести, той продължава своето образование в София. По-късно заминава за Триест, където учи в Морската академия, усвоява италиански език и се запознава с творчеството на Данте, Петрарка и други европейски поети в оригинал. В този период той започва творческата си работа, като публикува първите си морски сонети и преводи в списание „Мисъл“.

Творчески и професионални успехи

Връщайки се в България през 1896 г., Кирил Христов завършва средното си образование и издава първата си стихосбирка „Песни и въздишки“. По-късно публикува и „Трепети“ като втора стихосбирка. Той работи като учител и в библиотеката на Софийския университет, където завършва право. През годините е бил и лектор по български език в Чехословакия, а дълго време живее в Лайпциг.

Автор е на близо 40 тома, включително поеми, драми, сатирична поезия, епиграми и афоризми. Сред значимите му творби са „В пламъците на Стара Загора“, „Иванко“, „Хоро“, „Милкана и Рале“ и други. През 1903 г. Иван Вазов публикува „Избрани стихотворения“ на Христов с обширен предговор. През 1928 г. излиза епичната поема „Чеда на Балкана“ с илюстрации на Борис Денев. Въпреки че кръстосва жанрове, през 1933 г. създава и първата българска научнофантастична драма – „Откривател“.

Значението на майчината линия и личната библиотека

Кирил Христов споделя, че най-ценното в живота му идва от майчина страна, а от баща си дължи своя характер. Майка му, мистическа и силна личност, е изиграла важна роля за формирането на неговата литературна страст, въпреки тежките здравословни изпитания, през които е минала. Тя е била пример за дълбока концентрация и духовен стремеж към знание и тълкуване на Свещеното писание още в ранна възраст.

Личната библиотека на Кирил Христов, съдържаща около 800 тома, е дарена през 1946 г. на Столичната библиотека. Тя включва редки издания на български и чуждестранни автори на няколко езика, както и множество книги с автографи и посвещения от видни български интелектуалци и писатели като Иван Вазов, Пейо Яворов и Пенчо Славейков.

Поетът умира на 7 ноември 1944 г. в София, като оставя зад себе си огромно литературно наследство, вдъхновило поколения читатели и творци.