Д-р Юлиян Петров: Българските училищни дворове трябва да бъдат сигурни и контролирани

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ излезе с анализ на пропускателния режим в училищата в Европейския съюз, акцентирайки върху значението на контрола и сигурността в учебните заведения. Това съобщи председателят на организацията д-р Юлиян Петров, който очерта и разликите в подходите между европейските държави и България.

Контрол и сигурност в европейските училища

Според д-р Петров в повечето европейски страни като Германия, Франция, Великобритания и Полша, училищните дворове са оградени с реални физически прегради — метални огради, зидове или мрежи. Основната цел на тези бариери е да отделят пространството на учениците от улицата и да предотвратят безконтролния достъп на външни лица. Обикновено вратите на училищата се заключват през учебното време и се отварят само в определени интервали – сутрин, по време на обедната почивка и след занятията.

За детските градини и начални училища контролът е още по-строг: дворът задължително е изцяло ограден и заключван, а често има и видео наблюдение около входовете. Това гарантира, че децата не могат да излизат сами и че външни лица нямат несанкциониран достъп до територията.

Общата практика в Европа е дворът да бъде затворен и контролиран по време на учебните часове, дори и в страни като Скандинавия, където понякога дворовете изглеждат по-отворени. Родителите се разглеждат като партньори на училището, но не и като свободни „собственици“ на пространството. Те имат право на достъп само при спазване на стриктни правила и в определени часови интервали, като най-често това включва регистриране и контрол.

Посетители от квартала и неправителствени организации могат да бъдат допускани единствено с покана, по договор или със специално разрешение и почти винаги извън основния учебен час или под наблюдението на училищен персонал.

Практиката в България срещу европейските стандарти

В България ситуацията е по-различна. Д-р Юлиян Петров съобщава, че кметовете на големи градове като София и Пловдив често забраняват заключването на училищните дворове. Тази мярка е свързана с дефицита на спортни и открити пространства в градовете, както и с възприемането на дворовете като обществени места, достъпни за гражданите извън учебно време.

Според председателя на синдиката тази политика има няколко негативни последствия. Първо, тя понижава нивото на сигурност за учениците, което е в противоречие с европейските протоколи. Второ, натоварва училищата с допълнителни финансови разходи за поддръжка и охрана, които често са значителни и идват за сметка на бюджета за образование.

Лидерът на „Образование“ посочва, че общините често ограничават инвестициите в специализирани спортни и детски площадки, като пренасочват нуждите на кварталите към училищните дворове. Това според него не е устойчиво решение и лишава училищата от възможността да бъдат защитени пространства, подходящи за обучение и развитие.

Посоката за бъдещото развитие на училищната среда

Д-р Юлиян Петров заявява ясно, че е време училищата да се превърнат в „храмове на знанието“, където сигурността и редът са приоритет. Той призовава кметовете и общините да спрат да претоварват училищната инфраструктура с отговорности, свързани с обществените нужди на кварталите, и да инвестират в самостоятелни обществени пространства за спорт и отдих.

„Ние трябва да защитим децата и учебния процес от рискове, свързани със свободен, неконтролиран достъп в училищните дворове“, допълва председателят на синдиката, като подчертава важността на спазването на ясни правила и ограничаване на достъпа до учебните заведения. По думите му това е един от ключовите въпроси за повишаване качеството и безопасността в българското образование.