ВСС отказа искане за тълкуване на мандатите на \"трима големи\" в съдебната власт

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да отправи искане към Народното събрание за автентично тълкуване на текстовете от Закона за съдебната власт, които се отнасят до мандатите на т.нар. „трима големи“ – главния прокурор и председателите на върховните съдилища. На заседанието, проведено на 16 октомври по инициатива на правосъдния министър Георги Георгиев, нито един от магистратите не подкрепи предложението, а 15 гласуваха против.

Министър Георгиев обясни, че този въпрос трябва да бъде решен от двете колегии на ВСС – прокурорската и съдийската, а не от министъра на правосъдието, тъй като той е представител на изпълнителната власт, а темата касае независимата съдебна система.

Ситуацията с временните ръководители и законодателните промени

Относно изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, той бе оставен на поста и след изтичането на шестмесечния срок, в който временно назначените ръководители в съдебната власт следва да бъдат сменени според последните законови поправки. Прокурорската колегия на ВСС интерпретира законодателството така, че случаят със Сарафов представлява „заварено положение“ и затова той може да продължи безсрочно като и.д. главен прокурор.

Това решение бе потвърдено и през септември след искането на „ад хок“ прокурор Даниела Талева, която има правомощия да разследва главния прокурор и неговите заместници. На фона на това Върховният касационен съд (ВКС) постанови, че Сарафов няма правомощия след 21 юли 2025 година, което обаче не беше признато от Сарафов, който заяви, че няма намерение да се оттегля.

Също така, председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков беше на временен пост повече от година извън мандата си преди да бъде заменен от заместничката си Мариника Чернева, която изпълнява функцията до избора на нов титуляр. Чолаков бе върнат като редови съдия, след като излезе в отпуск след 21 юли.

Реакции от парламентаристи и магистрати

Депутати от „Да, България“ – част от ПП-ДБ, изпратиха становище до ВСС по повод на прилагането на поправките в Закона за съдебната власт, гласувани на 15 януари тази година. Те подчертават, че целта е да се прекрати практиката на продължително временно заемане на длъжности, като се осигури навременен избор на титуляри и се утвърди легитимността на решенията на ВСС. Текстовете са синхронизирани с конституционните промени и практиката на Конституционния съд.

В становището си народните представители подчертават необходимостта от универсално прилагане на шестмесечния предел за временно изпълняващи функции без изключения, включително за вече заварени случаи.

Ръководителят на ВКС Галина Захарова заяви, че дискусиите няма да доведат до преосмисляне на законовите разпоредби, тъй като според нея законът не е приложен веднага след влизането си в сила, а става дума за несъщинско обратно действие.

От Съдийската колегия Вероника Имова изрази противоположно мнение и предложи въпросът да бъде върнат за решение на същата колегия, но това предложение не беше прието.

Мнения на членовете на Висшия съдебен съвет

Стефан Петров от Прокурорската колегия изрази мнение против искането за автентично тълкуване, като посочи, че подобна практика е водила само до политизиране на темата. Той припомни, че въпроси от подобно естество са били поставяни и преди без резултат.

Съдия Атанаска Дишева категорично подкрепи, че чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт е ясен и не изисква допълнително тълкуване. Тя припомни и решение от юни 2023 г., в което Прокурорската колегия е взела решение за избор на изпълняващ длъжността главен прокурор, което обаче е трябвало да бъде на Пленума на ВСС и окачестви това поведение като незаконосъобразно.

Олга Керелска от Съдийската колегия също се обяви против внасянето на искане за автентично тълкуване, подчертавайки, че нормата е ясна и трябва да се прилага в съответствие с намеренията и мотивите на законодателя.

Обществен и институционален интерес

Тема за продължаващото заемане на временни постове в съдебната власт остава изключително актуална и предизвиква разгорещени дебати сред магистратите и политиците. Въпросът за легитимността и законността на мандатите на ключови фигури като главния прокурор и председателите на върховните съдилища е от голямо значение за функционирането и доверието в българската съдебна система.

ВСС продължава да бъде ключов арбитър в тези процеси, като преценката как да се приложи законодателството остава предмет на сериозен дебат. Независимо от отказа за искане на автентично тълкуване, темата със сигурност ще продължи да бъде център на внимание и в бъдеще.