Опити за ограничаване на достъпа до информация от прокуратурата и подкрепа от ПДИ

Между 10 и 15 хиляди активни граждани годишно подават заявления за достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в България, но мнозина от тях срещат откази от институциите. Най-сериозни затруднения се наблюдават при прокуратурата, която често отказва предоставянето на данни, свързани с разследвания, като понякога мотивите за отказа са несъществуващи в закона. През 2024 г. прокуратурата на практика се опитва да ограничи прозрачността чрез тълкувателно дело пред Върховния административен съд (ВАС), инициирано от изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов.

Опити за ограничаване на достъпа до информация от прокуратурата

В началото на годината стана ясно, че Борислав Сарафов е подал искане до ВАС, целящо да изключи голяма част от информацията на прокуратурата от приложното поле на ЗДОИ. Става въпрос особено за актовете на прокурорите, свързани с обществено значими дела. Тълкувателно дело по въпроса е разпоредено от изпълняващия длъжността председател на ВАС Георги Чолаков. Според адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма „Достъп до информация“ (ПДИ), този ход заплашва да извади значителен обем данни от рамките на закона, което би ограничило публикуването на важна за обществото информация.

„Имаме искане от страна на Борислав Сарафов за тълкуване на ЗДОИ, при което голяма част от информацията на прокуратурата да бъде извадена извън приложното поле на ЗДОИ. Подали сме искане да участваме в тълкувателното дело. Смятаме за много опасно желанието да бъде изваден толкова голям обем от информация от обхвата на ЗДОИ“, заяви Кашъмов на пресконференция на 20 юни.

По време на разговор с изпълняващия длъжността главен прокурор, Кашъмов отбеляза, че Сарафов проявява интерес към критиките и е изразил готовност за обществен дебат преди разглеждането на делото. „Останах с надеждата и впечатлението, че той е готов в една публична дискусия да обмени аргументи и мисли с нас“, допълни той.

Трудности при достъпа до информация и подкрепа от ПДИ

Според опита на ПДИ, гражданите най-често търсят достъп до постановления на прокуратурата, особено по подадени от тях сигнали. Макар че част от съдилищата приемат, че тази информация не е достъпна по ЗДОИ, в Административен съд – София-град има стабилна практика в полза на гражданите, според която постановленията са актове на държавен орган и следва да бъдат предоставяни.

ПДИ оказва правна помощ на граждани, журналисти и представители на неправителствени организации, които срещат откази за достъп до информация. За миналата година организацията е подпомогнала повече от 100 лица – предимно граждани, следвани от журналисти и НПО. Понякога дори служители на администрацията се обръщат към ПДИ за съвети, макар че последните не се включват в консултации за избягване на предоставяне на информация.

Най-често питанията се отнасят до институции на местната власт като кметства и общински съвети, после до териториалните органи на изпълнителната власт. По-рядко се търсят данни от публично-правните субекти и организации.

Темите на заявките варират, като основни са градоустройството, пътната инфраструктура, ВиК проблемите, проверки и контролна дейност, използване на публични средства, околна среда и отношение към животните.

Успешни дела и примерни казуси

През тази година ПДИ е подкрепила 48 съдебни дела, свързани с достъпа до информация. В 35 от случаите съдът се е произнесъл в полза на заявителите, в 8 – в полза на администрацията, а в 5 дела решенията са били частично в полза на двете страни.

Сред спечелените от ПДИ съдебни дела са:

• Изясняване информация за адвокатската кантора, обслужваща АЕЦ „Козлодуй“ и проверки на ръководството на централата във връзка с нанесени щети на бюджета;
• Достъп до данни за възнагражденията на членовете на КПКОНПИ и съмнения за дублиране в заплащането;
• Информация за участието на лица, свързани с руски шпионаж, в избирателни комисии в Лондон;
• Данни за нарушения по Закона за обществените поръчки в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“;
• Текст на арбитражно решение по инвестиционен спор между България и Оман;
• Информация за графика на ремонтни работи по водопровод в Севлиево;
• Данни за нарушения и налагане на санкции за отпадъчни води във водните басейни на Черно море;
• Статистика за здравословното състояние на работници в АЕЦ „Козлодуй“ и медицинските прегледи, които се извършват.

Предизвикателства пред прозрачността на институциите и законодателството

От ПДИ отчитат, че достъпът до информация и прозрачността на нормотворческия процес остават ключови проблеми. Един от тревожните случаи е безпрецедентният отказ на Съюза на съдиите в България да получи достъп до проект на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

В рамките на дебата е повдигнат и въпросът за законодателство относно лобизма. От ПДИ предупреждават, че рискът е акцентът да се постави върху гражданското общество, а не върху държавните служители и институциите, както и опасността законът да се превърне в инструмент за ограничаване на демократични процеси по модел на закони срещу „чуждестранните агенти“.

ПДИ е подала касационна жалба срещу решение на Административен съд – София-град, който не е установил нарушения при изваждането на над 800 ЕГН-та на дейци от гражданското общество, подложени на стигматизация като чуждестранни шпиони – практика, напомняща методи от времето на нацизма.

От организацията посочват, че за първи път от години се наблюдава нарушаване на баланса между достъп до информация и защита на личните данни. Пример за подобна тенденция е глобата от 10 000 лева, наложена на гражданско сдружение „БОЕЦ“ за публикуване на информация за публични фигури, прикрепена към сигнал.

ПДИ също отбелязва неуспешен опит за влошаване на Закона за защита на класифицирана информация, вместо въвеждане на разпоредба, която да забранява класифициране на данни, свързани с нарушения на основни права и корупция.

Относно присъединяването към Конвенцията за достъп до официални документи, през последната година няма съществени напредъци, макар че според анализ на ПДИ законодателството е в общото си съответствие. Организацията призовава за обсъждане на този анализ и реални стъпки към присъединяване, което би ограничило възможностите за законодателни промени, ограничаващи достъпа до информация.