Д-р Красимир Стоев обясни причините за градушките в България през май и юни

Май и юни са месеците с най-чести градушки в България, посочи главен асистент д-р Красимир Стоев, синоптик в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Тези периоди са характерни за климата на страната поради формирането на мощни купесто-дъждовни облаци, от които падат градушки.

Причини за образуване на градушки в България

Д-р Красимир Стоев обясни, че образуването на градушки зависи от атмосферната циркулация и състоянието на въздушната маса, която трябва да бъде неустойчива. Също така ключово е преминаването на атмосферни фронтове, като предимно студени фронтове, които благоприятстват формирането на градоносни облаци.

Градушките възникват по два основни начина в България:

• по атмосферни фронтове, които са граници между две въздушни маси;
• вътрешномасови градушки, вследствие на неустойчива въздушна маса, без да е необходим фронт.

Според Стоев, през последните дни в Нова Загора градушките са се появили в неустойчива въздушна маса преди преминаването на циклон, докато в събота времето, определяно от циклон, е било облачно с валежи, условия, неподходящи за градушки.

Специфични случаи и развитието на градоносните облаци

Синоптикът уточни, че облакът, предизвикал градушката в Ямболско, достигнал височина над 17 километра, което означава, че голяма част от него е била съставена от ледени кристалчета. Това е предпоставка за мощен градоносен процес. Облакът е преминал първоначално на северозапад от Стара Загора, след което се е насочил към изток, засегайки най-силно Ямболско и достигайки до Бургас, където вече е отслабнал.

Стоев припомни и голямата градушка в София на 8 юли 2024 г. и подчерта, че условията за тези явления се прогнозират, но точният район на тяхното възникване е трудно да се определи предварително.

Прогнози и борба с градушките

Прогнозирането на градушки се наблюдава с помощта на свръхкраткосрочни прогнози, които показват формирането и развитието на градоносни облаци в рамките на часове. Обичайно условията се предвиждат 24 до 36 часа по-рано, но точният момент и място на градушките остават предизвикателство за метеоролозите.

Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ използва методи за обработка на градоносни облаци, като вкарва реагенти, които да разтопят ледени кристалчета и да намалят размерите на градовите зърна. Ефективността на тази мярка обаче зависи от конкретните метеорологични условия и местоположението на облака.

Д-р Стоев отбелязва, че градушките са нормално природно явление за България и въпреки климатичните промени интензивността им може да варира, но не може да се говори за зачестяване на градоносните събития.

Какво представлява градушката?

Градушката е твърд валеж, произхождащ от мощни купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus). Тя се състои от сферични ледени частици, наречени градови зърна, с размери от 5 до 55 милиметра, а понякога и повече. Тези ледени зърна имат структура от последователни слоеве прозрачен и полупрозрачен лед с дебелина най-малко 1 милиметър.

Мощните купесто-дъждовни облаци, съставени от водни капки и ледени кристали, могат да достигнат височина до 16-17 километра. Във вертикалното им развитие се различават три слоя: топъл, смесен (преохладен) и студен – наречен облачна „наковалня“, където ледени кристали преобладават.

За да се образува градов валеж, са необходими:

• достатъчно количество преохладена течна вода;
• градови зародиши, които са замръзнали дъждовни капки или слаби ледени частици;
• силни възходящи потоци, които поддържат развитието на градовите зърна.